Добре дошли, драги блогъри!
       Тук, в този блог ще поговорим за неща, които ни вълнуват, които не трябва да се случват или пък са се случили точно така както трябва, ще изпадаме в лирически отклонения, ще бъдем честни, ще споделяме мнения и така нататък. Нещата, които обикновено се случват в един блог. Но този е различен. Той е моят. Първият ми! До колкото се познавам няма да бъде изпълнен с премъдри мисли и велики открития, но пък никога не се знае... Поживём — увидим, както са казали хората. Преди време мислех да си направя блог, тогава, когато главно ме вълнуваше любовта и последствията от нея, страданието и други такива. Вероятно щеше да е нещо от сорта "Кари Брадшоу" /Sex and the city/. Не знам защо съм се отказала, сигурно съм си мислела, че моите проблеми и тегоби са толкова по-истински и силни от чуждите, че ще остана неразбрана. Нормално за един тинейджър. Както и да е... Темите, които ме вълнуват сега, в този етап на съществуването ми са малко по-различни. Естествено не на всички ще им бъдат интересни, но пък има и такива, с които до някъде ще намерим общи интереси. И точно затова правя този блог. Както се вижда от темата му, тук ще говорим за животните. Ще говорим за онези сладки, пухкави създания, които не са имали късмета да се родят в дом при любящо семейство, онези, които са се появили на бял свят в неподходящо време, на неподходящо място. И за другите. Които са отглеждани от някой "добросъвестен" гражданин, били са уж обичани, хранени, с покрив над главата, били са щастливи... Но после порастват, стават твърде големи или твърде палави, стават неудобни за гледане. Тогава какво прави този "съвестен" човечец? Качва в колата бедното създание и го откарва някъде, където никой няма да го намери, някъде където то няма да намери пътя към дома... Човекът се освобождава от отговорности, махва с ръка, казва си, че животното ще се оправи и само, и отпрашва нанякъде. А какво ли си мисли в този момент изоставеният бивш любимец? "Къде отива той, защо ме оставя тук, кога ще се върне? Ще го изчакам." И те чакат. Понякога с дни. Гладни и жадни, може би са имали късмета да ги изоставят поне през някой по-топъл сезон. А може би не. И мръзнат, и чакат... И в един момент, осъзнават, че няма какво да чакат. Тръгват към нищото. Някой се навежда да ги помилва, друг им тропва с крак и вика нещо по тях, но те не разбират. Та нали до вчера са били в дома на техния човек? Такива, драги ми приятели, са съдбите на много животни. Такива. И техните разновидности. Знам, че дори и при добро желание, не може да се помогне на всички. Но не ми понася добре това, че седя без да си мръдна дори и пръста, за да направя опит поне. Това е началото. Смисъла, който влагам в този блог е да разпространи идеята за това, да помогнем, да поискаме да дарим любов и да я получим. Осъзнавам, че един блог не е нищо особено, според някои, но ако дори десет човека прочетат това и се замислят... Трима от тях да помогнат на такъв страдалец. И това е нещо, и това е начало!